Марио Баслер: Възхищавах се на Лечков, Бала беше топ, а Мариян страхотен футболист и човек

Марио Баслер бе поредният звезден гост в предаването „Код Спорт“ по TV+. Той е доказано бойна натура. Играч с неиезчерпаема енергия и убийствен майстор на свободния удар. Един истински дявол на терена, както го определяха някои медии. Малцина са футболистите, които никога не са пожелавали да играят в чужбина.

Също така на много малко прякорът им е бил Супер. Баслер участва в един от най-драматичните финали в историята на Шампионската лига между Байерн и Манчестър Юнайтед. Един от последните европейски шампиони на Германия, капитан на Германия на тазгодишния зимен мондиал в швейцарския курорт Ароза.

– Хер Баслер, за втора поредна година ви виждаме на неофициалното световно първенство по футбол върху сняг в Ароза. Какво е удоволствието да играеш в планината?

– Огромно е и затова му се наслаждавам. И вие виждате каква прекрасна атмосфера има тук. Наистина студеничко е и ни щипе. Но се срещаме стари приятели, спомняме си истории от времената, когато бяхме на големия терен.

– Германия отново стана световен шампион. Този път върху сняг.

– Още преди турнира си казахме, че трябва да се представим по-добре от миналата година. И ето – победихме!

– Кои теми най-вече обсъждате вие футболните легенди, които се събирате в Ароза всяка
година?

– Най-важното е, че няма забранени теми! Разбира се, най-често говорим за нещата, които са се случили в последните месеци. Вече не сме първа младост и здравето на семействата ни е една от най-честите теми. Като цяло времето никога не стига да си кажем всичко.

– Ние сме от България и затова ви питаме директно – какви са спомените ви от нашия футбол?

– Разбира се, че няма как да кажа, че са добри. На мондиала през 1994 г. ни отнехте световната титла. Няма да забравя как Йордан Лечков вкара за 2:1. Много неприятен момент за Германия. Иначе България винаги ми е била симпатична.

– Играхте ли една година по-късно в София?

– Не, в София не съм играл.

– Тогава България победи Германия с 3:2 в европейска квалификация.

– Да, но тогава аз не играх.

Тук сме длъжни да прекъснем интервюто и да направим забележка на хер Баслер. Защото очевидно не желаеше да говори за паметен двубой, в който започна като титуляр и чак в 80-ата минута бе сменен от Андреас Мьолер. Интервюто с Баслер е явно доказателство как германците не обичат да си спомнят загуби от по-малки нации. Така беше и с интервюто на Паул Брайтнер пред вестник „Труд“ преди четири години, когато легендата на „Байерн“ отказа да си спомни, че в полуфинал за КЕШ отборът му е губил от ЦСКА с 0:3 в първите 18 минути. Но… продължаваме напред.

– Какво означава за Германия да отпадне от световно срещу тим като България?

– По принцип няма значение от кого отпадаш. Винаги е неприятно и трудно за приемане. За Германия целта винаги е една – да бъде или световен, или европейски шампион. И когато трябва да преглътнем загуба, ни е прекалено горчиво.

– През 90-те години много българи играха в Бундеслигата. Кого най-много цените?

– България наистина имаше великолепни футболисти. Няма да забравя мачове на Йордан Лечков, възхищавал съм му се. Даже се учудвам къде отидоха силните ви играчи от последните години.

– Ние се гордеехме много и с Красимир Балъков, с Емил Костадинов, който ви беше съотборник в Байерн.

– Точно така. С Емил бяхме заедно в Байерн, а Балъков играеше в Щутгарт. И до днес се говори за магическия триъгълник между Бала, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков наистина беше футболист от световна величина.

– В Кайзерслаутерн играхте с Мариян Христов. Какво мислите за него?

– Мариян не само беше отличен футболист, но и много добър човек. Не съм го чувал и виждал отдавна, но спомените ми са отлични.

– С изключение на Херта и Вердер винаги сте играли само в червено. Това ли е любимият ви цвят?

– Вярно е, че най-много съм играл в Байерн и Кайзерслаутерн. И двата отбора са в червено. Не се бях замислял, но това е основният цвят в моята кариера.

– Сигурно хиляди пъти сте говорили за финала в Шампионската лига, когато вкарахте гол на Манчестър Юнайтед, но Байерн загуби с 1:2 в Барселона. Какво се случи в този мач, в тези фатални последни минути?

– В този мач и във въпросната последна минута трябваше да водим с 3:0 и затова можем да се сърдим само на себе си. Във футбола при стандартни ситуации като корнерите всичко може да се случи. Така за по-малко от три минути загубихме финала и купата.

– Но как се случи? Как така за три минути получаваш два гола?

– Проблемът е, че не всички внимавахме. А тогава трябваше да сме възможно най-концентрирани. Всеки трябваше да си пази човека, но не стана. Как да го обясня? Просто стана и загубихме.

– Какво ви каза треньорът Отмар Хитцфелд след мача?

– Той беше също толкова разочарован, колкото ние – играчите. Целият свят видя, че Байерн е много по-силен от Манчестър Юнайтед. Сами се победихме. Направихме тези грешки и останахме сами със себе си и разочарованието.

– Не завиждахте ли поне малко, когато Байерн спечели Шампионската лига две години по-късно, но вие вече не бяхте в отбора?

– Не, много се радвах за Байерн.

– У дома ли гледахте финала с Валенсия?

– Да, вкъщи. По това време играех в Кайзерслаутерн и наистина се зарадвах на титлата на Байерн.

– Как виждате шансовете на Байерн през този сезон да спечели Шампионската лига? А също и на Борусия“ (Дортмунд), който играе фантастично в турнира.

– Байерн всяка година е един от фаворитите в Шампионската лига. Отборът притежава страхотни изпълнители. И би било страхотно за цяла Германия, ако Байерн върне трофея в нашата държава. „Борусия“ също е много стабилен отбор. Ще видим.

– По-слаб ли е в момента Байерн от Реал и Барселона?

– Не бих казал така. „Байерн“ винаги е опасен, винаги има силен отбор и всяка година може да спечели всички титли.

– След требъла с Юп Хайнкес дойде Пеп Гуардиола. Но при него Байерн три пъти отпадна срещу испански съперници на полуфинал. Какво сбърка Гуардиола?

– Не мога да давам оценки какво е сбъркал. Даже не съм убеден, че е направил грешки. Във финала винаги резултатът зависи от това дали имаш ден. И в трите случая Байерн беше достатъчно силен тим, за да играе в двубоя за титлата.

– Как гледате на Карло Анчелоти на пейката на Байерн?

– Нека да изчакаме с оценките. Карло Анчелоти е голям треньор. Но е само от един полусезон в Байерн и е рано да се казва генерално какво е направил. И на него е нужно време да се адаптира. Сигурен съм, че може да издигне Байерн на по-високо ниво.

– Вие бяхте известен като един ювелирен майстор на прекия свободен удар. От кого се учихте?

– Само от самия мен.

– Наистина ли? На никого ли не подражавахте?

– Не.

– Сега Кристиано Роналдо и Лионел Меси също бият страхотни свободни удари. Кой е по-големият майстор?

– И двамата имат страхотни качества. Трудно ми е да кажа, че единият е по-добър от другия. Големи майстори са на прекия свободен удар.

– Инстинкт ли е нужен затова или трябва да го научиш?

– Не, не трябва да го учиш. Роден си с него. Раждаш се с чувството в крака. И Роналдо, и Меси го имат това.

– Кой гол най-много си обичате?

– Не знам. Толкова много съм вкарвал, че не мога да избера един само.

– Кой ви измисли прякора Супер Марио?

– Феновете. Те ме наричаха така.

– Кои точно фенове?

– Не знам, но и във Вердер, и в Байерн привържениците ме наричаха така.

– След страхотното световно първенство и титлата в Бразилия през 2014 г., защо Германия не успя да спечели и Евро 2016? Провал ли е да загубиш на полуфинала?

– Според мен е първо голям успех да стигнеш до полуфинал на европейско първенство. Пак ще кажа, че в такъв голям мач трябва да имаш ден. На полуфинала срещу Франция на нас определено не ни вървеше.

– Вие сте един от последните европейски шампиони на Германия. Какво е чувството да спечелиш турнира точно на стадион Уембли?

– Когато печелиш титли, винаги е хубаво. Няма значение на кой стадион се случва. Надявам се, че през 2020 година Германия отново ще стане европейски шампион.

– Кой национален отбор е най-силен в момента?

– Германия.

– През цялата си кариера така и не играхте в чужбина. Никога ли не дойде оферта за вас?

– Не.

– Наистина ли?

– Не.

– Тогава не съжалявате ли за някоя отказана оферта?

– Не, защото аз исках да играя в Германия. Освен това не съм получил оферта от чужбина, която наистина да ме изкуши. Затова и играх само в Германия.

– Как виждате Бундеслигата в сравнение с Висшата лига и Примера дивисион?

– Мисля, че ние и англичаните сме най-добри в това отношение. Разбира се, не можем да пренебрегваме Испания. Франция също има силна лига. Но така или иначе сравненията ще бъдат винаги между Германия, Англия и Испания. В един момент един е по-силен, в друг момент – друг.

– Доминацията на Байерн не се ли превръща в проблем за Бундеслигата?

– Въобще не.

– Като спортен директор работитхе в традиционния клуб Локомотиве (Лайпциг). Какво мислите за новия модерен РБ Лайпциг?

– Развиват се фантастично. Играят много силен футбол през този сезон. Много е приятно да видиш как един новак може да се представя така успешно в Бундеслигата.

– В Германия няма нито арабски шейхове, нито руски олигарси. Проблем ли е РБ Лайпциг за структурата на Бундеслигата и въобще за немския футбол?

– Не, не смятам. Този клуб има стабилно ръководство, развива се добре, направи точната селекция и се радва на отлични резултати на юношеските си отбори. Пак ще повторя – приятно да е гледаш такъв новак в Бундеслигата.

– Мислите ли, че лудите пари, които се дават в Англия, Испания, а вече и в Китай могат да се превърнат в проблем за футбола?

– Не могат да му повлияят. Те не играят. Големите спонсори дават пари, за да купуват качество. И така подкрепят клубовете.

– Казахте ни, че никога не сте искал да играете в чужбина. А ако някога китайски отбор ви бе предложил 100 милиона евро…

– Веднага отивах в Китай.

– Преди време излезе новина, че сте можел да започнете работа като треньор в българския Локомотив (Пловдив). Вярно ли е?

– Това е история отпреди две или три години. Тогава не се получиха нещата.

– Накъде продължава пътя ви след световната титла на сняг в Ароза?

– Връщам се в Германия. Имам няколко ангажимента.

– Ще работите ли като треньор или предпочитате да сте спортен директор?

– Никой не знае. Затова спокойно трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.